Дни след като стана ясно, че ще бъдем приети в ЕС, българският евронаблюдател в Европейския парламент в Страсбург Димитър Стоянов, предизвика смут и възмущение сред българската и международна общественост. Той предизвика остри реакции чрез изпращането на електронно писмо във връзка с номинацията на списанието на парламента за награда за човешки права на унгарската евродепутатка от ромски произход Ливия Ярока за , в което обяснява мотивите си защо не е съгласен тя да грабне приза.                                                    
            Стоянов, който е и заместник-председател на „Атака”, се отклонява от темата за номинацията и споменава за един от проблемите, свързани с ромското население в България – продажбата на хора, както и проявява поведение, характерно за незрял младеж, вместо на представител на страната, като си позволява коментари върху външния вид на унгарката. Той явно не осъзнава, че ЕП не е конкурс за красота. Според мен, проблемът в изказването на активиста на „Атака” е, че свежда личността на Ярока само до етническата й принадлежност – действие, което говори за дискриминация, и което влия негативно върху имиджа на България, която той представя в ЕП. Той поставя под съмнение работата на ромските организации като намеква за корупция и по този начин дискредитира евродепутатката, без обаче да конкретизира каквото и да било от нейната професионална кариера. Подобен опит за дебат от страна на Стоянов е недопустим за институция като ЕП, най-малкото, защото показва просташко поведение и необосновани твърдения без каквито и да били доказателства. Не без значение е и лицемерието, лошата английска граматика, на която е написано писмото, и сгрешеното( може би с умисъл) име на Ярока.
            Професор Ивайло Дичев поставя понятието „политическа коректност” в центъра на коментара си и го свързва с неписания канон на публично говорене във връзка с действията на нашия евронаблюдател в ЕП. Според него без норма на словестно поведение, глобалният свят би се сринал, или по-точно самовзривил. Той твърди, че от една страна чрез ограничаване на темите, по които говориш, ограничаваш и нещата, с които можеш да се заемеш и решиш. Но линията трябва да бъде прокарана между това, което подлежи на промяна и онова, което е необратимо. Димитър Стоянов преминава тази линия и по този начин дискредитира не само себе си, а и страната и народа, който представлява.
            Действията на Стоянов предизвикаха вълна от отрицателни отзиви в България, докато изразилите възмущението си депутати от самия ЕП представляваха една неголяма част от неговите членове, което според мен говори за прекаленото раздухване на проблема от страна на българските медии и политици. Безспорно е обаче, че стореното от нашия евронаблюдател влияе отрицателно върху цялостния имидж на България и подронва авторитета на страната.

я кажи къде можем да видим пулния текст на писмото

http://www.dnes.bg/article.php?id=27977

благодаря за връзката .аз лично не видях нищо повече от сърказъм в него даже не бе и цинично както винаги полит. опоненти вдигнаха нарочно повече шим от колкото трябва в действителност. даже част от писмото е не оспоримо . тръпна в очакване за следващия удат срещу "атака", не ги харесвам но е явна кампанията срещу тях и то от не дотам читави полит. опоненти.